Известно е, че езикът е органът, който ни спомага да различим вкусовете, да усещаме храната и да осъществяваме по-лесно храносмилането.
Езикът е съставен от мускули, с помощта на които протича поглъщането и преминаването на храната през хранопровода.
Благодарение на езика човекът може да разграничи 4 основни вкуса, а именно – сладко, солено, кисело и горчиво. Те се възприемат от вкусовите рецептори, които са само една малка част от цялостната структура на езика.
Вкусовите рецептори се наричат още вторични рецептори. Те представляват отделни клетки, които притежават власинки, насочващи се до отвора на по-големи образувания – вкусови луковици.
Всеки вкусов рецептор е по-чувствителен към възприятието на определен вкус. Така отделните рецептори се групират по сходство в образуванията, наречени луковици.
Вкусовите луковици имат оваловидна форма и са разпръснати свободно в горната част на хранопровода, фаринкса, епиглотиса и в лигавицата на небцето. Те се съдържат и във вкусовите брадавици.
Има общо 3 вида папили – гъбовидни, листовидни и жлебовидни. Според тях езикът може да бъде условно разделен на 3 части. Гъбовидните се намират в предната част, като в тях се съдържат от 1 до 5 броя вкусови луковици. Листовидните папили са разположени на задния край, като в тях са разположени хиляди вкусови луковици. Големите жлебовидни папили се намират в задната част на езика, като по техните странични страни се разполагат хиляди вкусови луковици.
Прието е, езикът може да бъде разделен и според 4-те основни зони на вкусово възприятие. Всеки рецептор е по-чувствителен към определен вкус, затова в зависимост от разположените луковици всяка част на езика има изострено усещане за различно възприятие. Върхът на езика се смята за зоната, която възприема най-осезаемо сладкия вкус.
Соленото се усеща с по-крайните части на езика, докато най-крайните са най-силно чувствителни към киселото. От средата назад или още – основната част на органа, отговаря за горчивия вкус.
В последните години нарастват дискусии за наличието на 5-ти основен вкус – умами. Смята се, че той се възприема от рецептори, чувствителни към увехнали и отлежали храни.
