Днес ферментиралите храни, които съдържат живи култури от микроорганизми, сред които са и лактобацилите, са много популярни заради ползите за здравето, които притежават.
Лактобацилите са от съществено значение за подобряване здравето на червата и процеса на храносмилане. Неотдавнашни изследвания показват, че може да има и пряка връзка между консумацията на пробиотици и предотвратяването на състоянията тревожност и депресия.
Включването на ферментирали храни в диетата ви, именно поради тази причина, е наистина задължително. Те помагат да поддържате чревната си флора в идеално състояние, което от своя страна може да промени настроението ви и дори да спре появата на невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и Паркинсон.
Просто не забравяйте да потърсите храни с етикети, на които се заявявя, че продуктите са естествено ферментирани или съдържат живи култури (както е в случая с киселото мляко).
Наименованието на бактерията Lactobacillus acidophilus е съчетание от думи с латински и гръцки произход: lactos (лат.) – „мляко“ и bacillus (лат.) – „пръчка“; acido (лат.) – „кисел“ и phileo (гр.) – „обичам“, и отразява афинитета ѝ към киселата среда на живот, както и способността ѝ да преработва чрез млечнокисела ферментация захарите до млечна киселина.
Ето и най-популярните източници на естествени лактобацили:
1. Кисело мляко
Може би един от най-известните източници на пробиотици, киселото мляко се произвежда чрез процес на ферментиране на прясно мляко. Ако не си го приготвяте сами, погледнете етикета, нека на него е обозначено наличието на млечнокиселата бактерия или е написано, че съдържа "живи и активни култури", тъй като това показва, че киселото мляко е богато на щадящи червата микроорганизми.
Ферментиралите млечни продукти като киселото мляко често съдържат по-малко лактоза от пълномасленото мляко и са по-подходящи за хората с лактозна непоносимост. Днес киселото мляко може да се направи дори от веганско мляко като кокосовото или бадемовото - за целта то допълнително се обогатява с лактобацили.
2. Кефир
Ферментирала млечна напитка, кефирът се приготвя чрез добавяне на колонии от бактерии, наречени кефирни зърна - или в краве мляко, или в козе мляко. Произхождащи от Източна Европа и някои части на Югозападна Азия, микроорганизмите, присъстващи в кефира, превръщат лактозата в млечна киселина, което води до сходния кисел вкус на киселото мляко, но с по-течна консистенция.
И според скорошен преглед, публикуван в Frontiers in Microbiology, кефирът съдържа до 61 различни вида бактериални и гъбични видове. Това го прави също толкова добър източник на лактобацили като киселото мляко.
3. Мътеница
Първоначално мътеницата се е образувала като страничен продукт от процеса на производство на масло. Течността, останала след избиването на маслото, се оставя да влезе в контакт с бактериите, присъстващи във въздуха, в резултат на което лактозната захар се превръща в млечна киселина.
Днес обаче се прави мътеница, като се добавя култура на бактерии към немаслено или нискомаслено мляко. Резултатът е тръпчива, ферментирала течност, която е по-гъста от млякото. Мътеницата в много случаи може да се използва като заместител на прясното мляко в различни рецепти или да бъде консумирана подобно на айрян.
