Как да бъдем щастливи е един от вечните въпроси на битието, защото казват, че в щастието е смисълът на живота. Съществуват безброй рецепти за щастлив живот и те включват различни съвети как да хармонизираме ежедневието си с вътрешния си мир, защото в хармонията наоколо и вътре в нас се крие разковничето на щастието. Ето и още едно към многобройните предложения как да намерим щастието или по-точно как да си го създадем, защото всичко се постига с усилия, дори то.
Да се научим да си прощаваме собствените грешки. Да се смачка паднал човек не е хуманно. Това усложнява положението му и развива чувство на вина. Когато сами сме си съдници е най-тежко, нямаме арбитър, който да даде и друга гледна точка.
Да не се водим от чуждо мнение, то е само още една гледна точка. Мнението на околните отчита тяхното виждане, резултат на собствения им опит. Той е преминал през личните им страхове, комплекси, съмнения и често няма общо с обективната реалност на ситуацията.
Да правим това, което на нас ни харесва, а не само на околните. Ако на някой не му харесва неизгладената тениска, това е само негов проблем. По никакъв начин не е детайл от образа на отсрещния човек.
Неудобните обувки, които стоически се носят, мълчанието пред очевидното незачитане на собствената личност, са все поведения на човек, съобразяващ се с мнението на околните, те унищожават възможността за лично щастие.
Трупането на вещи, които са ненужни, затлачват не само пространството, но и съзнанието. Прочистването е нужно и в двете посоки.
Доброто е даденост и то е наоколо, това не бива да се забравя. Дребни удоволствия като топлината на одеялото, ароматът на кафето сутрин са малките частички щастие, които създават голямата картина на щастливия ден.
Животът наоколо и собствената личност е добре да се опознаят, това улеснява живота. Да живееш лесно е един от акцентите на щастливия живот.
Да се живее и мисли според собствените разбирания е далече от понятие като егоизма. Последното означава да се изисква от околните да споделят чужди разбирания и начин на мислене. Помощта към другите е личен избор, а не задължение, така че мантрата да мислим първо за другите не помага на никого да бъде щастлив.
Никой проблем не се решава с гняв, викове, хленчене или самообвинения.
Щастливият човек е този, който осъзнава своята отговорност пред себе си за собственото си щастие. Никой друг не е виновен за провалите и неуспехите на някого. Щом нещо се случва, то има причини да се случи. И тези причини са винаги в този, който е засегнат.
