Когато става дума за алкохол и говорим за Русия, повечето хора ще се сетят за водката, която е смятана за национално питие в огромната държава. Това обаче не е съвсем вярно, особено ако пътувате извън големите руски градове.
Там водката има достоен съперник, който освен че е по-стар, е и предпочитан от повечето руснаци. Напитката се нарича самогон или както е известна на Запад – руски мууншайн (лунна светлина). Той се предлага в много вкусове, дестилира се от много съставки и често е с почти атомна сила, като според опитали го махмурлукът от него (ако оцелеят) продължава с дни.
Появил се около 14-ти век, самогонът от самото начало е нелегален, популярен начин да се заобиколи държавният монопол на Иван Грозни върху виното. Оттогава напитката заема ролята на народен герой, като се противопоставя на всички опити на царе, съветски чиновници или съвременна полиция да изкоренят домашния алкохол, произвеждан в задния двор на повечето руски села. Самогонът е обичан и защото успява да поддържа често много бедни руснаци весели, без разходите за закупуване на скъпата водка от магазините.
Интересен факт е, че водката е създадена след самогона и е популяризирана като държавна алтернатива на домашните дестилирани напитки.
Как обаче руснаците правят домашния самогон?
По същество процесът не се различава много от този по създаването на българския му братовчед – ракията. Самогонът се прави буквално от всичко, стига да добавите подходящото количество захар, за да може да ферментира.
Руснаците правят самогон от цвекло, царевица, пшеница, картофи, дори и от лук. За подслаждане на сместа освен захар някои дестилатори добавят грозде, плодове, мед или всякакви странни неща, които дори не биха и хрумнали на някой производител на ракия.
За дестилацията на алкохола се ползват познатите и по нашите ширини казани. Първият алкохол, дестилиран от мътната смес, е много силен, тъй като алкохолът се изпарява при по-ниски температури от водата. Първакът няма вкус и мирис, подобно на водката. Останалата смес се изпарява по-бавно и е с по-остър и неприятен аромат. За да се преодолее все по-неприятната миризма, се добавят плодови и захарни съставки.
Производството на самогон, а и консумацията му, крие някои рискове. Професионалните уреди, необходими за изпаряване на течността и повторната ѝ кондензация, са скъпи, така че по-евтини или домашно приготвени версии са често срещани.
Но някои хора използват нагреватели от автомобилни радиатори, което може да доведе до попадане на олово в сместа, което прави напитката смъртоносна.
Другият основен риск идва от опитите за повишаване на силата на напитката. Някои производители на самогон добавят към сместа евтин метанол, който може да създаде токсична смес, способна да причини слепота или смърт.
Алкохолът над 80% – често срещан и обичан от руснаците, също е и силно запалим. Така че, ако се осмелите да опитате такава силна напитка, може би не е добра идея да пушите, докато го правите.
