Той е можел да говори, да чете и пише само на две годишна възраст. А на девет години Уилям Джеймс Сидис (William James Sidis) вече е написал няколко книги по математика. Но най-умното момче в света има само едно желание: иска да бъде същото като другите деца.
Известно е, че коефициентът му на интелигентност е много по-висок от този на Алберт Айнщайн, но въпреки факта, че и двамата математически гении са живели по едно и също време, днес малко хора знаят кой е Уилям Джеймс Сидис.
Обяснението вероятно се крие в него: тихото момче от Ню Йорк не искало да привлича вниманието към себе си. Най-вече той искал да живее най-обикновен живот и да остане сам. И точно така завършил животът му: в разрушен апартамент, на нископлатена работа в офис.
Повече от 80 години по-късно започнаха спекулации дали Уилям Джеймс е аутист - но вероятно никога няма да разберем защо най-умният човек в света е избрал да се скрие от хората. Единственото нещо, което се знае със сигурност: всичко можеше да стане по различен начин.
Уилям Джеймс Сидис бил само на шест месеца, когато родителите му, руско-еврейски имигранти, разбрали, че синът им не е като другите деца. Още тогава той започнал да говори. Първите му думи били „врата“ и „луна“. По-малко от година по-късно той си проправя път през текстовете на The New York Times.
Разбира се, и двамата родители имали висше образование и били интелектуалци. Майката Сара е учила медицина в Бостънския университет, а бащата Борис е работил като психиатър и е написал няколко книги по психопатология в живота си. Но дарбата на Уилям Джеймс била от различен ред: интелигентност, каквато никога досега не била виждана.
Освен това в първите години от живота си той бил много "алчен" за знанията. Само на пет години Уилям Джеймс вече говори руски, френски, немски и английски. Година по-късно той научава и иврит, гръцки и латински. Много по-късно - когато усвоил около 40 различни езика, той споделя, че научил напълно нов език само за един ден. Но въпреки невероятната му способност да учи езици, Уилям най-много се интересувал от математика. По времето, когато бил на осем години, той вече е написал четири книги по анатомия, астрономия, математика и граматика. Освен това през същата година той успешно преминава входящите изпити в Масачузетския технологичен институт.
Американските вестници, разбира се, хвалят младия гений, описвайки неговия неразбираем интелект. Бащата Борис дава интервю, в което казва, че успехът на сина му е свързан само с едно нещо - с упорит труд. Той вярва, че ученето трябва да започне рано, за предпочитане преди двегодишна възраст, и че упоритата и дисциплинирана работа лежи в основата на таланта на момчето.
Самият Уилям Джеймс не говори много. Хората около него го описват като ненатрапчиво и самотно дете, което посвещаваше всяка секунда от будността си на ученето и изучаването на нови неща. Не се интересувал от игра, спортуване или разходки сред природата.
Когато Уилям Джеймс е на 11, той започва обучението си в Харвардския университет. Неговият баща в продължение на две години се опитва да накара университета да приеме сина му, който преминал през програмата за седем класа за шест месеца. Но според университетската политика там децата не са били приети, което предизвика критики от страна на обществото. През 1909 г. университетът се предава и приема най-младия си студент в историята като част от програма, предназначена да обучава най-талантливите си ранни студенти.
На 18 юни 1914 г. Уилям Джеймс защитава докторантурата си на едва 16-годишна възраст - и вместо да продължи, изведнъж започва да учи право в Юридическия факултет в Харвард. Това изненадва всички. Но Уилям Джеймс обяснява промяната в своя житейски път с факта, че интересът му към математиката е намалял. В статия от 1937 г. в Ню Йоркър той казва: Един вид математическата формула ме прави физически болен. Всичко, което искам, е просто да работя с моята изчислителна машина, но те (пресата) няма да ме оставят на мира.
Уилям Джеймс никога не е завършил дипломата си по право. Вместо това той се скрил от света.
Американските медии стават безмилостни. Сега той бива описан като „негоден“. Когато Уилям Джеймс прави смел опит да преподава математика, учениците му жестоко му се подиграват, вярвайки, че той е емоционално недоразвит. Уилям Джеймс се скрива от света. Но Американските медии никога не спират да го преследват и упорито продължават да спекулират защо „геният от Харвард“ изведнъж се превърна в гражданин от втора класа.
Когато се заинтересувал от политика, той бил смятан за ляв радикал и бил заплашен със затвор. Бащата Борис се намесил и направил така, че присъдата да бъде отменена. Но Уилям Джеймс развива един вид хронично негодувание срещу баща си, той го обвинява за ненормалния си живот. До края на живота си бившото дете вундеркинд къса всички връзки със семейството си и живее в пълна изолация. В крайна сметка той напуска дома си, за да отиде да работи като нископлатен чиновник.
Уилям Джеймс умира от инсулт на 17 юли 1944 г., едва на 46 години.
Много по-късно майка му обвинява американските медии, че се опитват и не успяват да докажат, че синът ѝ е луд. Тя продължава да твърди, че именно заради пресата Уилям Джеймс се крие от света. Много журналисти, от друга страна, заявяват, че строгата дисциплина, която баща му Борис налагал, го е наранила. А един роднина по-късно обвинил и двамата родители, че оказват прекалено голям натиск върху сина си и го експлоатират от ранна възраст. Родителите на Уилям Джеймс били описани като незрели и нелюбящи, а самото дете е наречено „експеримент“. Говори се също, че детето вундеркинд било изтощено и болно заради цялата тази суматоха около него.
Светът никога няма да разбере какво наистина се е случило и защо животът на най-умното дете в света е бил толкова трагичен. Във всеки случай е ясно, че нито преди, нито след Уилям Джеймс е имало човек с по-висок коефициент на интелигентност.
Коефициентът му на интелигентност варира между 250 и 300.
