Всички са чували максимата, че до тригодишна възраст се формира личността на човека. Това е вярно, защото до тази възраст се обособяват характерът и психиката на индивида. Какво се случва в главата на малкия човек от 0 до 3 години определя голяма част от живота му по-нататък. Средата и атмосферата, в които протичат тези начални години оставят своя отпечатък върху живота на порасналото дете и са основата, в върху която се гради неговата личност.
Значението на началния период в живота е изключително голямо, защото дава възможност на малкия човек да расте сигурен, обичан, подкрепян, а това създава чувство на увереност в себе си и собствената стойност. Чувството за хармония, сила и равновесие и най-вече на вяра във възможностите дава силата на малкия човек да се движи в максималната амплитуда на своите способности.
Кога започва грижата за психиката на детето? Понякога има разминаване в определяне на тази начална граница, но това не променя същността на грижата за психическото развитие на малкия човек.
В следващите редове вижте най-важните етапи в грижата за психиката на детето:
Преди раждането
Периодът след раждането се смята за начало на грижата за психическото развитие на детето, но всъщност подготовката започва преди това.
Много хора не си дават сметка, че създаването на едно дете заради самото него е ключът към емоционалното му здраве, защото други предпоставки могат да породят емоционални проблеми със себевъзприемането му по-късно и да породят усещане у детето, че е нежелано, необичано и излишно.
Периодът на бременността е важен не само във физически план, като начин на живот и хранене на бъдещата майка, но и в емоционален, защото връзката между майката и детето вече се усеща от бъдещото дете.
След раждането
През този период детето е изцяло зависимо от майка си. През този период детето изгражда първичното доверие, което по-късно преминава в доверие към себе си и другите. Това се случва при условие, че неговите потребности от храна, топлина, приятни емоции от допир и грижовно отношение са задоволени.
При нежелание, емоционална студенина или дори грубо отношение малкият човек преживява дълбока фрустрация. Плачът и безпокойството в началото се заменят от апатия, примирение и дори отказ от храна. Тази начална психотравма се отразява на живота му по-нататък.
Такъв човек се определя като емоционално недохранен и в бъдеще той отрича свои важни потребности, защото още в началото в неговото подсъзнание е закодирана мисълта, че няма смисъл да признава, че те съществуват.
При успешно преминат начален период малкият човек очаква с радост да опознае света около себе си. Безграничните възможности да опознава и изучава света не са помрачени, когато родителите са му осигурили един свят на топлота, сигурност и уют.
През втората и третата година от живота
Втората и третата година от живота са едни от най-важните периоди за всеки индивид. Тогава се овладява речта и се появяват първите зачатъци на самостоятелност, създава се основата, върху която се гради собствената идентичност. Детето започва да осъзнава себе си като личност и да дели своето Аз от другите.
Това е период, в който детето се стреми да привлича вниманието към себе си. Тогава малкият човек разпознава себе си в света на другите и утвърждава своята същност.
Стремежът на всеки индивид е да се утвърди и детето го прави настоятелно. Ролята на родителите при изграждане на психиката на детето в този период е много важна, защото трябва да намерят важния баланс.
Прекалената отстъпчивост води до проява на истерични черти у детето, при което то е прекалено емоционално и се стреми непрекъснато да привлича вниманието на околните към себе си.
Обратният случай - при авторитарно отношение се потиска самостоятелността и инициативността на детето.
Поставянето на високи и несъобразени с възможностите изисквания водят до развиване на невротични черти. Обикновено това се получава при родители с чувство за малоценност, които изискват от детето това, което не са способни да постигнат сами. Отсъстват сигурността и подкрепата, от която детето се нуждае, за да изпробва силите си.
Балансираният правилен подход означава поставянето на ясни граници пред детето, в които са осигурени достатъчно пространство и възможности да открива и отстоява себе си. Доброжелателното отношение към упорството, проявявано от детето, преминава безболезнено, преди навлизането в следващия период, наречен в психологията Едипов.
В периода от 3 до 5 години
Между 3 и 5 години се осъзнава разликата между половете и започва преживяването на чувства като любов, омраза, ревност, страх, гняв. Фантазията на детето става много богата, то се учи да общува с връстниците си, задава много въпроси. Детето е изпълнено с любопитство към света, в това число към другия пол и проумява факта, че природата ни е създала различни.
Важно е адекватното отношение на родителите, за да не се създаде още в този начален момент погрешно отношение към интимността, което в последствие може да има негативни последици в отношенията към другия пол.
Така детето ще премине напълно подготвено психически към приемане на социалните стандартни, норми и правила, с които трябва да се съобразява в живота.
През така наречената Едипова фаза
В този период изискванията на средата се приемат като вътрешен, личен проблем, а не наложени отвън изисквания. Тук ролята на родителите е изключително важна. Общуването, подчинено на изисквания и нареждания, създават нагласата за спазване на сковаващи, потискащи и смазващи личната индивидуалност правила.
Детето се нуждае от ясно формулирани и конкретни граници, в които да се движи. Дискусиите между родителите, които завършват с постигане на общо задоволително решение на възникващи проблеми, дава усещане за сигурност у детето и предотвратява опитите да манипулира възрастните.
В ранните години от живота му, от човека се изисква да се справя с безброй адаптации и затова той често изпада в затруднение. Не може да се очаква, че още в началото всеки може да бъде наясно с отговорностите си и ще може да определи правилно кое е приемливо и кое не бива да се прави.
При добро емоционално отношение се получава едно правилно разбиране на емоционалния свят на детето. Уважението към индивидуалността на детето и признаване на правото му да изпитва цялата гама от чувства, загрижеността за неговото психическо състояние, търсенето на причините за определено поведение са стъпките към създаване на добра емоционална среда, в която детето да расте здраво и щастливо.
Значението на грижите за добрата психика на детето
Родителите предават на децата си не само част от генетичния си фонд. Те създават и средата и атмосферата, в която ще се развива и създава емоционално и психически детето. От този начален период в живота зависи по-късно дали родителите са се справили не само с предаването на знания, но и на емоционални състояния.
Човек може да предаде сила, хармония и равновесие само ако сам ги притежава. Сила, подкрепа, обич и вяра в капацитета и креативността на детето е гаранцията, че ще се оформи личност притежаваща нужните сила и хармония на духа.
