Хлебарките - какво трябва да знаем

Хлебарка

Ако трябва да опишем хлебарките, най-често използваните епитети за тях са отвратителни, гнусни и гадни. Въпреки тези напълно заслужени определения, те са и интересни създания, за които най-подходящото определение е неизтребими. Дали все пак е така и кое ги прави толкова устойчиви? Кратката сводка на тяхното развитие и съществуване обяснява факта защо справянето с тази истинска напаст е толкова трудно. Няма нищо случайно и хлебарките го доказват.

Произход на хлебарките

Хлебарките са едни от най-старите животински видове, съществуващи на Земята. Те са по-древни от динозаврите. Скорошни проучвания показват, че те са били тук още преди 350 милиона години. Така че първите хора също са имали възможността да се запознаят с този толкова неприятен биологичен вид. Тези същества със сигурност ще ни надживеят. Вероятно не само нас. Защото природата ги е създала като перфектен за оцеляване вид.

Няма друго същество, което може да живее без глава. Ако тя се отстрани, то умира. Хлебарките обаче оцеляват дори без главата си още около седмица. Причината е, че те имат мозък, но той не контролира всичките им функции. Тези органи, които упражняват контрола над жизнените процеси, при тях се намират в гръдния им кош, така че те успяват да останат живи след отстраняване на главата. Липсата на тази важна част от тялото обаче им пречи да пият вода и в крайна сметка умират от жажда.

Добре познатата ни хлебарка спада към класа на насекомите, обединени в разред Blattodea. Датирани са през периода Карбон и благодарение на съвършената си приспособимост продължават да съществуват като биологичен вид. Разпространени са основно в тропичния климат, но живеят добре и в други географски ширини.

Тялото на хлебарките им е плоско и сегментирано, типично за клас членестоноги. Размерите им варират, от няколко милиметра до 12 сантиметра. Има и истински гиганти между тях. Главата е малка, с големи очи. Хранителният апарат е от гризещ тип, насочен надолу. Антените им са многочленен и нишковиден тип. Сегментите на гърдите им са със запазена подвижност.

В предната част на тялото имат шип, който прикрива главата, но не цялостно. В задната част на гърба са разположени криле, но при някои видове са закърнели. Повечето хлебарки предпочитат да пълзят, макар че могат да летят. Коремът им е гладък и се състои от 10 сегмента. Важните органи са в средата на тялото и това ги прикрива добре.

По отношение на анатомията хлебарките не се различават съществено от другите насекоми. Храносмилатерната система при тях е тръбна, а отделителната е от малпиеви тръбички. Дихателната е изградена от трахеи, кръвоносната е отворен тип, а нервната е ганглиево-стволова.

Разпространение на хлебарките

Природата е създала изключително разнообразие от тези безобразни насекоми. Съществуват повече от 4 хиляди вида хлебарки, всъщност на 4600. Затова представляват такава напаст. Какво знаем за разпространението на хлебарките? Живеят навсякъде, като само Антарктида има привилегията да е зона, свободна от тях. Болшинството от тях са по горите. Някои пълзят по земята, други се катерят по клоните на дърветата. Има техни представители по пещери, блата, ливади и по полето. Един вид от тях живее в пустините, абсорбирайки парата при липсата на вода.

Видове хлебарки

Черна хлебарка

При нас са разпространени два вида от тях. Ето какво представляват те.

Черна ориенталска хлебарка

Черната ориенталска хлебарка с латинско название Blatta orientalis е активна нощем и е опасна, защото разнася сериозни зарази като дизентерия, глисти, тении и други болести. Тя обича тъмните и влажни места. Населява каналите, мазетата и местата, където са отпадъците от храната. Най-добрата температура за тях е между 20 и 30 градуса, затова жилищата на хората са отлично място за живот.

Тези хлебарки не могат да летят. Развиват се бавно, понякога им трябват 3 години. През живота си една женска отделя около 8 яйчени капсули. Яйцата се носят от 12 часа до 5 дни. Инкубационният период е до 81 дни. В зряла възраст черната хлебарка живее до 180 дни.

Кафява германска хлебарка

Германската хлебарка се нарича още Blattella germanica и е по-малка по размер от ориенталската. В отделни случаи може да догони черната по големина. На цвят е ръждивокафява и е активна също основно през нощта. Когато популацията стане много голяма, активността на насекомото вече става постоянна. Тя също пренася много болести и е опасна като черната. Не може да лети, независимо че има крила.

Произходът на този вид е от Африка, затова в студени места не се заселва. Женската снася яйцата си в пакет до 40 броя. Развитието е от яйце, през ларва до зрял индивид. Цикълът трае 100 дни. Живеят около 1 година.

Хранене на хлебарките

Това насекомо е наистина всеядно. Освен че обича човешката храна, хлебарката се храни още с мъртви насекоми, хартия, тъкани материи, дървесина, сапун, лепило, хартия и дори изпражнения. Това на практика значи, че те никога не са гладни, макар че любимите храни на хлебарките са нишестени, месни и сладки. Ако не се хранят цяла седмица обаче, ще оцелеят. Това се дължи на обстоятелството, че са студенокръвен вид, тоест могат да влияят на метаболизма си. Издържат и без вода до 2 седмици, но все пак повечето мъртви хлебарки са умрели от жажда.

Много често когато видим хлебарка, тя е сама. Това не означава, че са единаци. Те живеят на групи и образуват колонии като термитите. За да се свързват, при движението си те оставят след себе си химикали с изпражненията си, което помага на другите хлебарки да се ориентират.

Придвижват се много бързо, всички знаят как спринтират, докато човекът ги гони с чехъл в ръка. Скоростта им достига до 1, 3 метра в секунди, което е много бързо, с оглед размерите им. Краката им се движат 27 пъти в секундата, когато бягат от опасност.

Някои от видовете растат изключително бързо, но всички имат различна продължителност на живота. Повечето обаче растат за около година. Не и кафявите германски хлебарки. Те стават зрели индивиди за 123 дни.

Болести при хлебарките

Хлебарките пренасят болести

Хлебарките пренасят различни бактериални и паразитни болести, общо около 40 на брой, тъй като се хранят с развалени храни, както и с мърша. Могат да предизвикат дори респираторни инфекции и астма при някои хора.

Борбата с хлебарките опасни вредители е много важна за запазване здравето на хората. Необходима е намесата на квалифицирани специалисти при масово заселване на хлебарки в дома. За са се подберат подходящите препарати, необходимо е определяне на стадия на развитие на популацията, районите на развъждане и основни източници на храна.

Професионалните препарати имат дълго действие и ако не се отмият, действат няколко месеца. Все още обаче няма препарат, който унищожава яйцата на хлебарките им. Капсулата, в която са яйцата, е много плътна и ги защитава добре. След първата обработка се налага обикновено и втора, за да се унищожат новородените, преди да са снесли яйца.

Превантивните мерки включват много високо ниво на хигиена. Трябва непрекъснато да се обработват местата, където е забелязано присъствие на хлебарки. Не бива да се позволява насекомите да превземат дома. Те чисто идват от други сгради или се пренасят с багаж и затова проблемите с тях никога не са решени трайно.

Любопитни факти за хлебарките

Това насекомо е оцеляло до наши дни, без да променя устройството си. Открити са вкаменелости на хлебарки, датирани на 400 милиона години.

Хлебарките издържат на 125 пъти по-висока радиация от хората и ще оцелеят след ядрена война.

Един вид хлебарка може да скача. Тя е открита в Африка, но за щастие обича зеленината и затова не стига до човешките домове.

Хлебарките са истински амфибии. Издържат без въздух 45 минути и под течаща вода половин час. Така че не се надявайте да ги удавите, те ще оцелеят и изплуват или изпълзят отново.

Източник: miau.bg

Рейтинг

4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари