Бърнаутът е състояние на силна и изтощителна умора. Не само физическа, но и психическа. Човек се чувства изтощен, без желание, без мотивация. Неща, които преди са ни радвали, вече не ни носят удоволствие. Работата тежи, а дните изглеждат еднакви.
Добрата новина е, че прегряването на ума не идва изведнъж. Той се натрупва бавно. И точно затова можем да се предпазим от бърнаут с малки, но постоянни навици.
Почивката не е лукс, а нужда.
Много хора мислят, че почивката е награда, която трябва да заслужиш. Истината е, че тя е необходимост. Без почивка тялото и умът се изтощават. Важно е да спиш достатъчно, да имаш кратки почивки през деня, да не работиш постоянно без прекъсване. Дори 5–10 минути пауза могат да помогнат. Ставане от стола, малко разтягане или просто тишина.
Ясни граници между работа и личен живот.
Когато работата навлезе във всяка част от живота, рискът от бърнаут се увеличава. Особено при работа от вкъщи. Полезни навици са да имаш определено работно време, да не проверяваш служебни съобщения постоянно, да имаш време, което е само за теб и близките ти. Границите ни пазят. Те ни помагат да си поемем въздух.
Малките радости имат голяма сила.
Не е нужно всеки ден да е специален. Но всеки ден може да има нещо малко хубаво. Това може да бъде чаша кафе на спокойствие, кратка разходка, любима музика, разговор с приятел. Тези малки моменти зареждат. Те напомнят, че животът не е само задачи и срокове.
Движението помага.
Не е нужно да тренираш усилено. Дори лекото движение е полезно. Разходките правят чудеса, както и и стречинг, много лека йога или танци вкъщи – всичко помага. Движението намалява стреса, подобрява настроението, дава енергия. Тялото и умът са свързани. Когато се грижим за едното, помагаме и на другото.
Реалистични очаквания към себе си.
Много хора имат бърнаут, защото искат да бъдат перфектни. Да правят всичко и то без грешка.Важно е да си напомняме, че не можем всичко, че не е нужно да сме перфектни, че грешките са нормални. По-добре е да правим достатъчно добре, отколкото да се изтощим в опит за съвършенство.
Умението да казваме „не“.
Казването на „да“ на всичко често води до претоварване. Навикът да отказваме, когато не можем повече, е форма на грижа за себе си. „Не“ не означава, че сме лоши или мързеливи. Означава, че уважаваме собствените си граници.
Говоренето за чувствата.
Когато държим всичко в себе си, напрежението расте. Споделянето помага-разговор с приятел, колега, близък човек може да донесе облекчение. Понякога само това да бъдеш чут е достатъчно.
Смисълът в това, което правим.
Когато знаем защо правим нещо, е по-лесно да издържим трудните моменти. Полезно е от време на време да си задаваме въпроса: Какво ми дава това? Какво е важно за мен? Ако нещо вече не ни носи смисъл, може би е време за промяна или поне за почивка.
Грижа за себе си без чувство за вина.
Грижата за себе си не е егоизъм. Тя е необходима, за да можем да се грижим и за другите.
Това може да означава време насаме, хоби, спокойствие, отказ от допълнителни ангажименти. Когато сме по-добре, всичко около нас също се подобрява.
Бърнаутът не е слабост. Той е знак, че сме давали твърде много твърде дълго. С малки, ежедневни навици можем да се предпазим. Не е нужно да променяме всичко наведнъж. Достатъчно е да започнем с една малка крачка към повече грижа за себе си.
Научете също и как да тренираме мозъка си.
