Изгубих питомното да гоня дивото

Изгубих питомното да гоня дивото
Здравейте момиче съм на 27 години. 8 месеца живях с приятелят си който е на 30.
Живях с него не защото го обичам а да не съм сама и защото на моята възраср е "нормално" И "трябва". Той много ме обичаше грижеше се за мен - аз не работя. Пиех почти всяка вечер и се напивах и това го дразнеше. Започвах да се заяждам с него, че ме задушава че не се виждаме с приятелите си че не ходим по дискотеки и кръчми не правим купони все едно сме на 50 години.

Живеех до днес скучен еднообразен живот с него, от вкъщи до магазина и обратно. Имам и любовник който страшно много харесвам и се чувствам с него истинска жена, щастлива. Той е 7 години по-малък от мен, виждахме се няколко пъти, докато приятелят ми е нощна смяна. Напоследък не се виждахме защото моя беше почивка и това много ме изнервяше, звънеше ми а нямаше как да изляза.

И така ден след ден ми писна да стоя вкъщи и да се правя на "послушна" Сега сме разделени.

Въпросът ми е правилно ли постъпих като му казах че искам малкия, а не него? От една страна искам да живея с него от друга да се забавлявам с 20 гидишния, знам че няма да намеря такъв друг мъж който ще ме обича и търпи. Моля за мнение.[Още подобни истории тук]
Източник: ezine.bg

Рейтинг

0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Йозлям Кадирова
Йозлям Кадирова
06.11.2019 13:27
Постъпваш глупаво и неправилно от самото начало, не от сега. Да живееш с някого, за да не си сама е егоизъм, а това с напиванията дори няма да коментирам. И ще те попитам само едно нешо: колко време смяташ, че 20-годишния ще те търси?
0
0