На 31 декември тръгнах за Зелениковския манастир...

На 31 декември тръгнах за Зелениковския манастир...
На 31. 12. 2018 г. сутринта тръгнах за Зелениковския манастир. Исках да посрещна Новата 2019 г. на едно по специално и одухотворено място. Знаех, че мястото е затънтено, без ток и вода. Точно това го правеше интересно и привлекателно за мен. Пък и. . . . . . не само това.

Мои приятели ходеха там всяка година по за няколко дни и бяха с добри впечатления от самото място и стопанката му. Изобщо препоръките бяха добри. Предупредиха ме, да си нося спално бельо, да нося вестници и хранителни продукти за жената , която стопанисва манастира - той не функционира, има само постройки.

Приготвих една голяма чанта с продукти - хляб, макарони, захар, халва, банани, мандарини, нес кафе. . . . Приготвих си храната за новогодишната вечеря и . . . . потеглих.

Настроението ми беше приповдигнато, времето хубаво. В ход беше осъществяването на едно дългогодишно желание. Мислено вече вървях по пътеката към манастира. Скоро и тялом щях да бъда по тези места. С нетърпение очаквах момента, когато ще сложа раницата на гърба, ще взема щеките и ще забия в Балкана. Минах през Троянския манастир. Разгледах го, направих снимки, запалих свещ в църквата, помолих се за здраве, сили и помощ. Благодарих на Господ за всички грижи и. . . продължих с колата до м. Смесите.
След кратко приготовление бях вече на път. На бариерата се записах в тетрадката за посетители на района и след кратък преход по пътя открих в ляво пътеката към манастира. Група туристи от близката хижа Яворова лъка ми помогнаха много, като взеха чантата с продуктите - подарък, за което съм им благодарен.

След около час нормален ход видях сградата и църквата. Посрещна ме внука на домакинята. Дадох им храната и ме поканиха в стаята и. Разговорихме се. Предадох поздрави от моите приятели. Жената знаеше много за тях, та те бяха нейни чести гости. Почерпиха ме чай. Когато разбра целта на посещението ми, домакинката ми отказа прием категорично. Имала проблеми със спалното бельо. Когато разбра, че си нося такова, се оправда с гости, които чакала - внук и със семейството си. Да в едната стая гореше печка, но иняше още четири стаи с пои четири легла. Аз исках само покрив и легло. Нищо повече. Отговорът беше категоричен - Не. Отпрати ме към х, Амбарица, х Яворова лъка, с. Черни осъм.

Но тъй като желанието ми беше да прекарам Новогодишната нощ в този манастир, всички други алтрнативи не ме интересуваха. В момента когато качвах раницата на гърба си, домакинката се показа на прозореца и каза - Хайде остани, ако искаш. У мен нещо вече се беше счупило, благодарих и и си тръгнах.

Преди 30 години с един приятел, състудент решихме през есента да пообиколин Троянския балкан. Преспахме в Троянския манастир и на сутринта с с един камион каращ работници за разсадник след бариерата стигнахме до пътеката за Зелениковския манастир. Наслаждавайки се на природата и без да бързаме се движихме нагоре. Целта ни беше да преспим в манастира и на другия ден да продължим към х, Амбарица. Там заварихме въпросната домакиня и внуците и. На молбата ни да преспим, тя категорично отказа. Не приемала туристи. Молбите ни останаха без резултат. Разреши ни само да си починем и да се нахраним. Понеже щяхме да се прибираме вече и оставихме всичката си храна.

В момента, когато си тръгвахме тя каза -- Хайде останете, ако искате. Отказахме и се върнахме. Слизайки към м. Смесите до колата и след това по пътя към дома размишлявах за случилото се. В рамките на 30 г, два пъти не съм допускан, от един и същи човек да преспя в Зелениковския манастир. Каква беше причината? Търсих я в себе си. Може би, Господ е счел, че греховете, които имам са прекалено големи, за да мога да преспя на това свято място ? А може би Той е решил да ме предпази, като не ме допуска да преспя под този покрив с. . . . . ?

Отговор на този въпрос знае само Господ и. . . . . . домакинката. След два дни получих чрез моите приятели извинение. . . След време пъзела се нареди. Без да искам усетих миризмата на - мръсно бельо и заметена история. Извинявам се за думите с които завършвам тази история, но това са най меките и деликатни които намерих.[Още подобни истории тук]
Източник: ezine.bg

Рейтинг

0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари