Преживях много, но сега вече съм добре

Преживях много, но сега вече съм добре
Здравейте. Днес искам да ви разкажа за моя живот от 2 години насам. Надявам се да не ви отегча или натъжа.

Всичко започна преди две години. Майка ми почина, поради лекарска небрежност. Останах с баща ми и брат ми. Те са ми всичко. . . . Незнам какво щях да правя без тях. . . Естествено, както всеки на моето място ме налегна депресия. Беше 4 месеца след това. Започнах да ходя на психолог, но той вместо да ми помага ме депресиращо още и още. На баща ми и брат ми не им обръщах почти никакво внимание. В училище гледах да се държа както преди и да не ми личи колко съм тъжна, но естествено не се получаваше. Ходех с едно момче от по-горния клас.

Но както казах се затворих в себе си, и накрая се разделихме, по общо съгласие. В клас учителите и съучениците ми гледаха да се държат нормално, но виждах съжалението в очите ѝм. Така още повече започнах да се депресирам. Естествено, някои не пропуснаха да ми се изменят за това, но не ѝм обръщах внимание. Мина 1 година. И тогава нещо преобърна живота ми. Брат ми катастрофира. За щастие нищо му няма и сега е жив и здрав, но ако му се беше случило нещо, незнам как щях да го преживея.

Сега 6 години по-късно аз съм старата версия на мен. Не съм депресирана. Преместихме се във Франция, заради работата на баща ми. Научих езика. Имам приятели които обичам страшно много. Като цяло живота ми се промени.

Моят съвет към вас е, да цените близките си, защото никой не знае какво ни чака утре. . . . Не се сърдете за глупости. И най-важното показвайте ѝм че ги обичате, защото не знаете кога ще е прекалено късно.[Още подобни истории тук]
Източник: ezine.bg

Рейтинг

0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари