Момичето, което пуши марихуана

Момичето, което пуши марихуана
В тази статия ще разкажа една лична история, която всъщност ме събра с човека, който някак си успя да ми влезе под кожата докато пушихме марихуана. Всъщност, знаете ли, че марихуаната ми помогна? Но не само, за да срещна този човек, който е сега до мен, а ми помогна да си оправя здравето.

Сещате ли се как всеки тинейджър пробва трева за първи път и мисли, че после не може без нея? Е, аз не съм този случай. Сега ще кажете, че тревата е нещо лошо, но не е ако я пушиш в умерени количества. Има много тинейджъри, които пушат системно и си вредят, но има и такива, които пушат поне веднъж до два пъти в месеца. Аз съм от втория тип, но аз пуша през поне 2 месеца. Подкрепям това да се пуши марихуана, но не системно, не всеки ден по няколко цигари, а няколко месеца веднъж до два пъти, да отпуснеш стреса. Но както и да е. Това беше мнението ми относно марихуаната. Сега да минем към историята.

Всичко с марихуаната започна на 25. 12. 2017 г. . Понеже мама беше на работа, трябваше да се прибера у дома при баща ми, за да не съм сама. Когато се прибрах бях болна, не се чувствах добре и брат ми го измъчваше това. Тогава се случи нещо, което не мислех, че ще направя, нещо към, което не вярвах, че за този мой един живот, аз ще прибегна. Брат ми просто ми каза да седна на масата при него и да не се шашкам. Седнах на масата и той пред мен сви една цигара с марихуана. Запали я и ми обясни как да пуша, защото иска да ми помогне да се оправя. Направих 3-4 дръпки и повече не можех да понеса от това. Беше ме страх, признавам си. Когато се мина време, ефекта си дойде. Толкова бях замаяна, че заспах. Но като се събудих наистина се почувствах по-добре, сякаш някакъв товар ми падна от плещите. Наистина ми помогна, но си наложих волята, че ще пуша на няколко месеца веднъж или два пъти, но няма да го правя системно.

Ето ме сега, година и нещо по-късно. Когато се запознах с този човек беше Октомври месец, началото. Приятели ме повикаха да се съберем, да си побъбрим. А с тях доста време не се бях виждала и се радвах, че сега ще излезем. Отидохме на караоке всички заедно, беше много забавно, попяхме си, забавлявахме се, танцувахме. Но и на това му дойде края. Ние си тръгнахме от там и отидохме в един квартал близо до моята квартира.

Там имаше площадка и решихме да поседнем там и да продължим вечерта, но тогава един телефон звънна. Беше на момчето, което ни организира да се съберем. В един момент просто го чух да казва "Ела, ние сме нашата компания и една друга приятелка. " Всички се зачудихме за какво става дума, но това "и една друга приятелка, " поясни на всички, че това съм аз. Беше ми странно, че го казва, но пък какво толкова, нали? Та след няколко минути въпросното момче дойде. Няма да спомена истинското му име, но ще използвам едно измислено, Августин.

Августин седна до мен, поздрави другите, а после се запозна с мен. Честно казано, усмихнах се системно, не беше истински. Усмивката ми беше просто изкуствена, по задължение. Мислех, че няма да си проличи, но той тогава ме попита.
- Защо се усмихваш така, изкуствено и по задължение? - по тона му си пролича, че наистина го е грижа и е сериозен
- Честно казано, вече не знам. Просто се чувствам длъжна да се усмихвам, за да зарадвам всички други. - отговорих аз, но усмивката ми бе изчезнала
- Не се усмихвай изкуствено, не ти отива. Усмихни се истински, защото има неща, които те правят щастлива, спомни си ги и се усмихни. Тогава ще покажеш една истинска, широка и красива усмивка. - каза той и погали косата ми някак толкова загрижено и нежно. Обаче пушенето не закъсня. Всички извадихме по една цигара, но той извади нещо друго. . . свита цигара марихуана. Бях учудена, не знаех, че и той пуши. Предложи на всички ако искат да си дръпнат, но никой не пожела. Дори аз не казах, че искам. Но той ме побутна и пита дали пуша, аз казах "Да" и той запали цигарата и ми даде. Дръпнах си, защото честно казано, преди това три месеца не бях пушила, защото всичко беше наред и нямаше нужда от това. Но този лек наркотик има един друг ефект при мен. . . открива ме цялата, показва наяве коя съм, какво мисля, какво чувствам. Странно е, но не мога да спра, трудно е.

Напушихме се с него, другите си пушеха цигарите и си говореха с нас. Но с него бяхме започнали един разпален разговор и просто без да искаме се разкрихме един пред друг. Беше много странно, сякаш бяхме съблекли взаимно душите си, оставихме ги голи. След като ни пусна и всички се разотивахме, мислех, че повече никога няма да го видя. Реших, че няма за какво да си давам голям зор и всичко е било за една вечер да си побъбрим. Но се оказа, че не е така. Дни по-късно видях Августин да идва към квартирата ми, беше следобед. А аз по това време излизам, за да пия чай със съседа ми. По-малък е от мен с 1 година и все ми вика "Кака" или пък "Каке". Но както и да е, просто видях Августин, че идва и тогава се усмихнах истински. Не беше изкуствено. Точно когато затворих вратата и се обърнах, той вече беше пред мен, усмихнат и беше толкова сладък, с неговата бебешка усмивка и малките му очи.
- Тъкмо при теб идвах, но явно ще ходиш някъде. - каза той и продължи да се усмихва така бебешки
- Ами, отивам да пия чай със съседа, но ако искаш ела и ти. - казах с една топла, истинска усмивка
- Искаше ми се да се разходим заедно из гората, да изпушим заедно една свита цигара. - каза си го направо и погали главата ми
- Ела сега с мен, а после ще отидем заедно щом искаш. - казах го спокойно, но бузките ми бяха много червени
- Добре. Но да ти кажа нещо, радвам се, че този път се усмихваш истински, а бузите ти пламтят много сладко. - каза той и заедно тръгнахме към съседа.

Час по-късно с Августин бяхме в гората, настанихме се на едно приятно високо място и запалихме свитата цигара. Дръпка след дръпка, дума след дума, а очите ни светеха, сякаш като коледни елхи. В един момент когато цигарата изгоря напълно, започнах да издирвам кошче, но не намерих. За това го сложихме в едно празно шише вода, което после хвърлихме. Когато ефекта ни застигна, с него отново започнахме да вадим много разпален разговор. В един момент той ме помоли да седна до него и аз го направих, той ме гушна през рамото и ме притисна към себе си. Усетих го сякаш, beyond my bones. Извинявам се, че ползвам израз на английски, но в момента не мога да се сетя как да го кажа на български, за което наистина се извинявам ако някой го дразни. Но както и да е, той в един момент ми каза, че никога не е виждал момиче така мъжки да дърпа от масур и да показва себе си, но в същото и да показва мъжки характер, но и нежност към него. Не го разбирах в един момент, но ето, че мина месец и нещо, а сега той е до мен и държи ръката ми. Времето ще покаже колко и как, но първоначално за него съм била "Момичето, което пуши марихуана. "

- Искам да поднеса извиненията си ако има много пунктуационни грешки и правописни. Моля не ме съдете.
- Благодаря, че сте отделили време да прочетете това, което написах
- Благодаря на хората, които са коментирали също.[Още подобни истории тук]
Източник: ezine.bg

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Добър апетит!
Добър апетит!
09.11.2018 11:54
Макар да не оценявам постъпката ти да пушиш марихуана се радвам, че си срещнала твоя човек. Обичайте се , без тия вредни нещица, бъдете себе си и се борете заедно. Много щастие ви пожелавам.
0
0