Когато виждаш края на живота си...

Когато виждаш края на живота си...
Здравейте. Пиша по-скоро за да споделя с някого, а не толкова да искам съвет. . .

На 24 години съм, от голям град близо до морето. Омъжена съм от 3 години, имам дъщеря на годинка и два месеца. Обичам мъжа си, обожавам дъщеря си и изобщо целия ми живот като цяло.

Болна съм от левкемия. До скоро бях в ремисия, преди няколко дни болестта отново се завърна. Наясно съм, че дефакто болестта е нелечима или просто се завръща. Наясно съм и с факта, че моя край се вижда. Тези неща съм ги преживяла вече, осмислила съм ги, примирила съм се и т. н.

Исках да споделя, че съм болна от както се помня, от много много дълго време и напоследък усещам една умора, едно изтощение. . не физическо, а психическо. Това е така, защото съм изживяла живота си дотук наполовина - само когато съм в ремисия. През другото време бяха болниците, скучните дни, безкрайните нощи, пътуванията до София, Германия, хоспитализациите, химиотерапиите, безкрайното повръщане, болки, отпадналост, сънливост. То ходенето ми на училище не беше ходене, университета не беше университет, излизанията не бяха излизания, обикновено от вън направо ме прибираха с линейка. Изгубих и единия си бъбрек.

Но и това съм го преживяла. Никога не се почувствах сломена психически, въпреки че бях виж труп. Никога не пожелах да се откажа, натъжа, предам. И когато навърших 21г. ми казаха, че съм излекувана, разбирате ли, не просто ремисия! И започнах да си живея живота на пълни обороти, до колкото беше възможно това. По това време се запознах с мъжа ми, изкарах сравнително лека бременност и всичко беше добре.

Докато не се оказа, че ремисията е била малко по-дълга от обикновено и болестта се завърна. Мисълта ми е, че вече се чувствам толкова изморена, не искам всичко да се повтаря и съм решила да не предприемам никакво агресивно лечение, а само до колкото да притъпи болката. Не искам дъщеря ми да израсне с майка, вечно отсъстваща, вечно болна и по болниците, не искам да обричам и съпруга ми на този живот. Няма как някой да ме разбере ако не е имал близък в такава ситуация, това са постоянни грижи, време, нерви, безсънни нощи, пари. .

Не искам безсмислено лечение, отлагащо неизбежното, притъпяващо временно болката, даващо напразно надежда. . . Така че, аз се предадох и я загубих тази битка.

А винаги съм мечтала да скоча с бънджи, да се напия, да си пия кафето с цигара, да бягам, да тичам, да танцувам, да излизам до късно, да не се притеснявам какво би могло да се обърка, да се грижа за дъщеря си, да пътувам. . .

Е понякога и така става. . . Бог дал, Бог взел.[Още подобни истории тук]
Източник: ezine.bg

Рейтинг

3.9
Общо 10 гласували
5 3
4 3
3 4
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (12)

viki
viki
30.07.2016 01:18
Ne se predavai ,milo momi4e borise gospod 6te ti pomogne viarvai v tova,badi silna.
4
0
тея
тея
11.07.2016 19:40
А,не!Дори и не си помисляй!!!Живота е гаден ,но трябва да се живее,имаш семейство ,не им причинявай мъка.
Сега можеш да ми кажеш ,лесно ти е да говориш .....ми не ми е лесно,аз също съм болна от рак.Вярвам ти ,че ти е трудно,ама и ти ми повярвай че трябва да се бориш.
Аз тая приказка " Бог дал, Бог взел" не я признавам поне на този етап от време!!!
3
0
Каролин
Каролин
10.07.2016 13:35
Пише момиче на 21 години...
Моля те, никога не се предавай.
Погледни очичките на дъщеричката ти как греят, когато я погледнеш! Започвай да четеш всичко изписано в интернет, което може да те излекува, имай вяра и бъди здрава и щастлива!
2
0
Мама
Мама
09.07.2016 21:14
Аз израстнах без майка. Починала е когато съм била на 3 от рак на гърдата. Затова сега те моля, не отнемай на дъщеря ти най-скъпото. Бори се не се знае кога ще измислят лек. До тогава си гледай детето. Наистина е много тежко да растеш без мама. Имам и аз дъщеря на годинка и ако нещо такова недай боже ми се случи ще се боря. Никое дете не заслужава да живее без майка!
1
0
seks
seks
01.07.2016 03:49
to e qsno che shte umresh izchukai se pone si prai kefa i tva e
0
8
Сиси
Сиси
14.05.2016 17:08
Кураж момиче....Пробвай с витамин В17 / Алкализирай организма си, има един куп статии в интернет. Свари си корени от глухарче, ограничи всичко сладко. Не се предавай, бори се!
5
0
Я
Я
05.05.2016 21:35
Никога не се предавай!!! Бъди силна заради семейство си, заради малкото ангелче,което имаш!
5
0
Деян
Деян
09.08.2016 20:44
Не се предавай така е по някога живота е труден и гаден само заради малкото ангелче трябва да продалжиш напред и да се лекуваш пробвай с билки в интернет има доста билкари които могат да ти помогнат живота те първа е пред теб пожелавам ти скорошно излекуване
3
0